Търсене
3053 поста от Крисчън
- Това всъщност е нейният дом. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Арус е бил поканен изглежда, ние - не.
- Безкрайно вдъхновен съм от щедростта ти. - подигравателно отвърна Крисчън.
Крисчън се обърна към Арус. - Защо дойдохме тук? Още повече, защо беше нужно да каниш и нея? - въздъхвайки, той хвърли поглед към Нана.
Крисчън повдигна вежди, когато забеляза, че Арус е довел всички във вилата на Силиа. Мъжът въздъхна, но все пак поздрави останалите.
Крисчън реши да се застрахова и се запъти към странноприемницата преди Лилит да го е заговорила.
Крисчън изгледа Нана с недоумение. - Но ти и сега изкарваш предостатъчно злато. При това съм убеден, че доста от приятелите ми вероятно са ти клиенти така или иначе. Столицата на Кросфайър Муунлайт не е чак толкова голям…
Крисчън едва сдържа смеха си. - Защо би ми бил приятел? Току-що го срещнах, както и ти. Вероятно след преживяването си с коняря, няма и да желае да бъде приятел с когото и да било от присъстващите тук. Разбираемо.
Крисчън изплю глътката си с вино, слушайки нелепостите на Нана. Почти нищо от думите ѝ не беше истина.
Крисчън също кимна утвърдително. Не можеше да повярва на какво точно стана свидетел, а смяташе че е видял всичко, на което конярят е способен.
Крисчън въздъхна. Каво отново тормозеше напълно непозната жена. Мъжът реши също да се намеси, това беше абсолютно нелепо. - Господин Каво, моля Ви престанете, каквото и да е сторила дамата, искрено се надявам, че бихте м…
Крисчън се беше отбил в Еритос, тъй като Арус искаше да спазари робини от публичния дом в кралството. За негова изненада, Далия реши да го придружи. Мъжът се спря в покрайнините, тъй като забеляза, че явно ще има събиран…
- Виждайки присъстващите, определено аз ще имам нужда от изпращане, съгласен съм. - засмя се Крисчън, хвърляйки скептичен поглед към Лилит.
- Надявам се информацията да си е струвала. Желаете ли да Ви изпратя обратно?
- Предполагам. Просто Ви напомням, в случай че размислите. - усмихна се той, сетне пожела лека вечер на съпругата на Афсол и се приближи до лейди Моника. - Изглежда Арус ни остави тук.
- Знаете, че предложението ми от преди месеци все още важи. - Крисчън беше почти сигурен, че жената няма да приеме, но все пак не можеше да не я съжалява. Ситуацията ѝ звучеше ужасно.
- Разбирам. Но златото ще бъде дадено на Вас, какво Ви спира просто... да не го върнете в кралството?
- Тоест Вие няма да получите абсолютно нищо? - за пореден път се учуди Крисчън. - Наистина не разбирам защо се примирявате с това.
- Защо е нужно да се връщате там? Нима спечеленото злато от тази... сделка няма да е достатъчно, за да живеете добре от тук насетне?
- Наистина не Ви завиждам. Не мисля, че бих издържал да живея по подобен начин. - изцъка с език Крисчън. - Надявам се скоро да бъдете свободна, след като изглежда, че и Вие не желаете да се намирате в тази ситуация.
- Кълна се, че имаше напълно невинно, а и смея да твърдя доста нелепо обяснение. - тихо се засмя Крисчън. - Но уви, Вие сама знаете от къде идва неприязънта на Елвира към Вас, предполагам сте наясно защо попаднах в това …
- За съжаление ми задавате доста труден въпрос, милейди. - отвърна Крисчън. Реши да излъже, тъй като не желаеше да разказва истинската история пред съпругата на Афсол. Макар и да съжаляваше тази жена, за него тя бе почти…
- Няма нужда да се затормозявате с подобни нелепости. - поклати глава в отрицание Крисчън. - Така или иначе нито тя, нито приятелката ѝ Нана са добра компания за когото и да било. Просто приятелски съвет. - усмихна се то…
- Защото е ментално нестабилна? - засмя се Крисчън. - Всъщност, причината е още по-нелепа, отколкото вероятно си представяте, Лилит има фикс идеята да преспи с мен. Дори не съм сигурен как щях да ѝ помогна в това начинан…
- За щастие нищо, единствено благодарение на безупречните ми умения да се пазя. - отвърна мъжът. - Но не е като да не се опитва, преди време беше наела жена да ме упои. Бих очаквал всичко от човек като нея.