Търсене

- Прав си, не е нужно. - присви очи лисицата. - Искам да знам ти ли му даде информация къде съм, или Нана?

- Искам да ми кажеш кой от противните ти побратими е в това кралство. Съветвам те да не опитваш да лъжеш. - с леден тон заповяда Юки.

Юки нямаше намерение да се занимава с тази идиотка Силиа, странната енергия, която от край време усещаше по тези земи ставаше все по-силна и на лисицата никак не ѝ харесваше това. Тя призова Ято.

Юки пристигна в покрайнините, разбира се, носейки си амброзия. Тя извъртя очи, когато видя коняря и вяло поздрави другото момиче. Предполагаше, че когато останалите дойдеха, скандалите щяха неминуемо да започнат.

Юки реши да се прибира, напоследък усещаше странно присъствие в това кралство и се надяваше Нана да не ѝ е скроила някой номер, защото оставаше още едно събиране и ако другата лисица посмееше да пренебрегне предупреждени…

Юки проклинаше усиленото си обоняние, защото вонята на чесън вече се беше разнесла из цялата местност. Лисицата се опитваше да изключи сетивата си, но безуспешно.

Юки дойде в покрайнините и вяло поздрави идиотите, след което си наля амброзия в една чаша, която беше донесла.

Юки въздъхна и реши да се прибира. Надяваше се Нана да престане да ѝ лази по нервите след случилото се тази вечер. Лисицата се запъти към замъка си.

- Изглежда доброто ми отношение към теб те е заблудило, че имам интерес да слушам за живота на противния ти господар. - студено отвърна Юки. - Това ти е за урок, надявам се да го запомниш добре. Отърва се леко този път. …

С настояването си, Нана вече бе прекалила. Юки не виждаше никакъв проблем в това да раздаде малко дисциплина. - Неро държи на теб и гледа на теб като на своя дъщеря, нали така? В такъв случай вероятно няма да има нищо пр…

- Започвам да разбирам защо онази ти удари шамар. На косъм съм да сторя същото. - стрелна ѝ леден поглед Юки. - Не тормози главата си с неща, които никога няма да разбереш.

Юки рязко извърна глава към другата лисица. - Да не си посмяла да доведеш този долен предател тук! Ако го сториш, онази ще ти бъде най-малкия проблем. - закани се лисицата.

Юки присви очи. - Какво направи този път? Защо онази си позволи да те зашлеви?

Юки слушаше в недоумение разговора на елфа и коняря. - Също както аз нямам никакво желание да "изнасилвам" този идиот. - вметна жената. - Дори не съм сигурна защо това е сред страховете му. По-би следвало да се притесняв…

Юки се изсмя с глас, чувайки думите на ненормалния коняр. Този съвсем беше полудял, ако смяташе, че би го докоснала.

- Не бих ви определила като "тип-топ", но щом казваш. - невъзмутимо отвърна Юки и вяло поздрави елфа.

- Правите си какво? - невярващо повтори Юки. - Нищо не ти разбирам, а смятам, че говоря доста езици.

Юки присви очи и се обърна към коняря. - Какво ти става, глупако? - изсъска лисицата.

Юки дойде на така нареченото парти и извъртя очи, когато видя, че е сама с лудия коняр.

Юки реши да си тръгва, и без това Нана не преставаше да се излага и не желаеше да продължава да е свидетел на това. Лисицата се телепортира в замъка си.

Юки хвърли един скептичен поглед към коняря, който за пореден път се търкаляше по тревата и ревеше, сетне се обърна към Нана. - Както виждаш и от доста примери тук, определено не си струва да се занимаваш с тях, но след …

- Изумена съм, че дори си спомняш за случилото се в онзи ресторант. Наистина не разбирам с какво са ти толкова интересни тези идиоти. - намуси се Юки.

Юки се приближи до другата лисица. - Не разбирам защо дори се занимаваш да отвръщаш на тези човеци.

Юки забеляза, че онази Катрин я гледа странно. Лисицата не разбираше с какво е провокирала интереса на това момиче, та тя едва помнеше името ѝ, нито си спомняше да е контактувала особено много с онзи Дейвид. Юки сви раме…

Юки дойде и видя как онзи коняр Каво се търкаля по земята и циври. Лисицата извъртя очи, това не беше нищо ново. Тя поздрави останалите две жени.